Нещо ми тежи, тук от ляво. Боли. Пак боли. Не, не - не свиквам. Това е едно от малкото неща, което колкото и да  се повтарят- пак болят. Не се каляваш до толкова, че да не чувстваш нищо. И всеки път е по своемо различно...
     Тя беше изживяла може би първата си любов.  Беше колкото сладка в началото, толкова и горчива на края...Край.
      Както знаеше тя- след всеки край има ново начало и това начало очакваше тя. Във всеки срещнат тя търсеше новото начало, вглеждаше се  в очите им, в душата им, но удряше на камък. В никой от тях тя не видя  "него".
      В един слънчев ден тя видя мъж, който й се стори различен от другите. Вкопчи се в него, в нейното олицетворение за него. След толкова време на лутане и най-малкия лъч и се струваше цяло слънце.
Оказа се обаче бледо отражение на слънцето, на което тя се надяваше. Чувстваше, страшни неща чувстваше тя. Той не я обичаше. С течение на времето тя си мислеше, че може да го накара да се влюби в нея, но уви...Постепенно това се превърна в самозалъгване и страдание за самата нея. Не искаше да се отказва- колко време го беше търсила. Трябваше да осъзнае, че е много по-достойно да си тръгне със себеуважението...
      Записваше в съзнанието си всяка топла дума, всеки мил жест, който той отправяше към нея. Беше малко, но това единствено я крепеше да издържи. ПРОДЪЛЖАВАШЕ със самозаблуждението, че "Един ден той може би...". Обичаше го твърде много, поставяше него пред себе си.Не искаше да се откаже от една загубена кауза. И беше тъпкана и разплаквана, беше забравяна...
     Той не криеше чувстава си към нея- какво да крие- та тях ги нямаше. Поне не такива каквито тя ги искаше. Никога не й се беше обяснявал в любов, никога не й беше обещавал каквото и да е. Просто му беше прекалено добре в подобна ситуация за да спре нейните мъки и страдания...Не разбираше ли какво я мъчи? Или не му се искаше да разбира? На него му беше добре, защо да разваля нещата?!
      Унила и съсипана, тя знаеше какво трябва да стори.За нейно добро трябваше да прекъсне тази връзка, която изцеждаше и последните й сили. Тя загуби в борбата за неговата любов, но намери себе си. Той не я спря. Явно имаше повече човечност в него, отколкото тя си мислеше. Не отрече нищо- нямаше любов. Не я излъга като каза, че повече от малко той не може да й предложи. В този труден за нея момент как й се искаше той да беше изрекъл лъжи, тя да му повярва и пак да е с него и пак да влезе в ада. СЪВЗЕМИ СЕ! Това беше моментно безсилие. Мислейки разумно- тя продължи в правилния път. Късно- но все пак с малкото достойнство, което й беше останало.
        Сега в душата й е някак празно, но спокойно.Даже приятно спокойно.
        Той беше "различен от другите", а може би поредния.
        Всеки преминал през живота й й оставяше спомен и житейски урок. С ножове оставяха своите белези върху сърцето й. Боли я, но тя знае- всички радости и болки, които е изпитала са в нейна полза. Всичко е за нея, всичко. Мъките, огорченията я каляват....тя се доближава до съвършенство!

Прекрасно написано и изпълнено с чувства. Харесва ми:)